Това лято СЗО добави нов диагностичен тест за Ебола в спешната си листа. С какво той е по-различен, как ще подобри борбата със заболяването и какви са прогнозите за развитието на настоящия епидемичен взрив, разговаряме с д-р Ваня Рангелова в рубриката ни Форум „Единно здраве“. Тя работи в Катедрата по Епидемиология и медицина на бедствените ситуации“ към ФОЗ на МУ-Пловдив и е част от Експертния панел на БА „Единно Здраве“.
– Д-р Рангелова, с какво новият тест е по-различен от досегашните?
– Най-важната новост е, че това е първият диагностичен тест, включен в списъка на СЗО за спешна употреба (Emergency Use Listing – EUL), който е специално разработен за откриване на Bundibugyo ebolavirus – причинителят на настоящия взрив в Демократична република Конго. Досега повечето молекулярни тестове бяха насочени основно към Zaire ebolavirus, който причиняваше големите епидемии през последните години. Новият тест използва RT-PCR технология, която открива директно генетичния материал на вируса и се счита за “златен стандарт” в лабораторната диагностика.
Включването му в списъка на СЗО означава, че тестът е преминал оценка за качество, надеждност и точност и може бързо да бъде внедрен в засегнатите държави. Това ще позволи по-ранно откриване на заболелите, своевременното им изолиране и по-бързо проследяване на контактните лица – мерки, които са от ключово значение за прекъсване на веригите на предаване.
От гледна точка на общественото здраве това е важна стъпка напред. Тя показва, че международната общност вече разработва диагностични средства не само за най-разпространения вид на вируса Ебола, но и за по-редките му разновидности. Това значително подобрява готовността за реакция при бъдещи епидемии и увеличава шансовете те да бъдат овладени още в ранния им етап.
– Какво въздействие ще окаже появата му при овладяването на взривовете на Ебола?
– Навременната диагностика е едно от най-силните “оръжия” срещу Ебола.
По-бързото и по-точно лабораторно потвърждение означава:
▪️ по-ранно изолиране на заболелите;
▪️ по-бързо проследяване на контактните лица;
▪️ намаляване на риска от вътреболнични инфекции от Ебола;
▪️ по-точна оценка на реалните размери на епидемията.
При настоящия взрив голям проблем е, че много нови случаи не могат да бъдат свързани с вече известни контактни лица, което означава наличие на скрито предаване в общността. Именно затова подобряването на диагностиката е критично важно.
– Какви са причините за настоящия взрив на Ебола?
– Както при повечето епидемии от Ебола, първоначалното заразяване вероятно е свързано с контакт между хора и диви животни, които са естествен резервоар или междинни гостоприемници на вируса. След това вече започва предаване между хората чрез директен контакт с кръв или други телесни течности.
Разпространението на настоящия взрив се подпомага от няколко фактора:
▪️ ограничен достъп до здравни услуги;
▪️ забавено търсене на медицинска помощ;
▪️ недоверие към здравните власти;
▪️ придвижване на населението;
▪️ продължаващи въоръжени конфликти в района, които затрудняват работата на здравните екипи.
– Как очаквате да се развие и кога ще приключи?
– Точна прогноза не може да бъде направена. От една страна, вече разполагаме с по-добра диагностика, разширява се лабораторният капацитет и започват клинични проучвания на нови лечения. От друга страна, настоящият взрив протича в регион със сериозни логистични и социални затруднения. По данни на СЗО голяма част от новите случаи все още се откриват извън известните контактни вериги, което показва активно, но неразпознато предаване. Ако мерките се изпълняват ефективно, е възможно през следващите месеци да се наблюдава постепенно ограничаване на епидемията, но засега е рано да се прогнозира конкретен срок за нейния край.
– Доколко реална е опасността от Ебола в Европа с оглед на климатичните промени и пътуванията?
– Към настоящия момент рискът за широкото население в Европа остава много нисък.Да, международните пътувания създават възможност заразен човек да пристигне в Европа по време на инкубационния период. Това вече се е случвало и в миналото.
Важно е да се подчертае, че Ебола не се предава по въздушно-капков път, както например морбили или COVID-19. За заразяване е необходим директен контакт с телесни течности на болен човек.
Климатичните промени сами по себе си няма да направят Ебола ендемична в Европа, защото липсва естественият животински резервоар на вируса. Те обаче увеличават вероятността от възникване на нови зоонозни инфекции в световен мащаб и подчертават необходимостта от постоянна готовност.
❓ Какви мерки би трябвало да вземе светът в контекста на концепцията “Единно здраве” (One Health)?
🔳 Настоящият взрив на Ебола още веднъж показва, че здравето на хората, животните и околната среда са тясно свързани – именно това е в основата на концепцията „Единно здраве“ (One Health). За да предотвратим подобни епидемии, е необходимо държавите да инвестират не само в по-добра диагностика, лечение и ваксини, но и в системи за ранно откриване на заболявания както при хората, така и при дивите животни, които могат да бъдат естествен резервоар на опасни вируси. Също толкова важно е укрепването на лабораторния капацитет, обучението на здравните специалисти и бързият обмен на информация между държавите.
В условията на глобализация, климатични промени и все по-интензивен контакт между хората и дивата природа рискът от възникване на нови зоонозни инфекции нараства. Затова реакцията не трябва да започва едва когато се появят първите болни, а много по-рано – чрез постоянен епидемиологичен надзор, научни изследвания и международно сътрудничество. Новият диагностичен тест за Bundibugyo ebolavirus е добър пример как инвестициите в науката и глобалната координация могат да подобрят готовността ни за бъдещи здравни заплахи и да помогнат локалните взривове да бъдат овладени, преди да се превърнат в международни кризи.
