Днес гост в рубриката ни Форум “Единно здраве” е д-р Драгомир Иванов. Той е специалист в областта на “Общественото здраве”, Превенцията и контрола на инфекциите, както и създател на БА “Единно здраве”. С него ще коментираме значението на новата стратегия за здравето на дивите животни в света, която наскоро прие WOAH, както и основните предизвикателства в това отношение пред България.
– Д-р Иванов, в духа на One Health този месец WOAH прие нова стратегия за здравето на дивите животни в света. Защо то е толкова важно?
– Здравето на дивите животни е много повече от опазване на биоразнообразието. То е част от здравето на хората, домашните животни и околната среда. Много инфекциозни заболявания възникват именно на границата между дивата природа, животните и човека. Затова ранното наблюдение и превенцията са много по-ефективни от борбата с вече възникнали епидемии.
– Казваме, че здравето на животните, хората и околната среда е свързано, но как точно?
– Тази връзка не е нова. Още Хипократ в трактата си „За въздуха, водите и местностите“ обръща внимание, че здравето на човека зависи от средата, в която живее — водата, климата, мястото и условията на живот.
По-късно д-р Рудолф Вирхов доразвива това разбиране, като подчертава, че между здравето на хората и животните няма непреодолима граница. В този смисъл хуманно-медицинският и ветеринарно-медицинският подход не бива да се разглеждат изолирано, особено когато говорим за общи здравни рискове, инфекции и превенция.
Днес наричаме това One Health — „Единно здраве“. Хората, животните и околната среда споделят едни и същи екосистеми, вода, храна и микроорганизми. Затова инфекциозните заболявания, замърсяването и антимикробната резистентност (АМР) не могат да се решават само в един сектор. Те изискват общ подход и сътрудничество.
– Стратегията на WOAH се фокусира върху изграждане на системи за наблюдение, ограничаване на търговията с диви животни и ограничаване на риска от предаване на зарази. В България работи ли се по тези въпроси?
– Да. България има изградени системи за надзор и контрол на заболяванията по животните и компетентни институции, които работят активно в тази област. Предизвикателството е да продължим да развиваме координацията между различните сектори, обмена на информация и ранното предупреждение, защото съвременните рискове изискват общ подход.
– Кои са най-големите предизвикателства за страната ни в опазване здравето на дивите животни и оттам и на домашните?
– Сред основните предизвикателства са постоянния мониторинг на дивите популации, ранното откриване на заболяванията и бързата реакция при риск. Много важна тема е и биосигурността в животновъдните обекти — както при големите ферми, така и при малките стопанства.
Имаме нужда от повече информираност, практически мерки и ежедневна работа на терен, защото добрата биосигурност предпазва не само животните, но и поминъка на хората и общественото здраве. Превенцията винаги е по-ефективна от овладяването на криза.
– Постоянно слушаме за появата на нови огнища на различни зарази сред дивите или домашните животни. Нормално ли е това и защо се случва? Доколко адекватна е борбата с отстраняването им?
– Да, до известна степен това е очаквано. Промените в климата, движението на хора, животни и стоки, както и промените в екосистемите създават условия заболяванията да се разпространяват по-лесно. Добрата новина е, че днес разполагаме с много по-добри системи за наблюдение и диагностика. Най-важното остава заболяванията да бъдат откривани навреме и да се реагира бързо и координирано.
– Все повече хора отглеждат домашни любимци в нетипични за тях условия – апартаменти. Как това влияе на здравето на хората, животните и околната среда? Какво трябва да правят, за да останат верни на концепцията One Health?
– Домашните любимци носят доказани ползи за физическото и психичното здраве на хората. За да бъде това съжителство безопасно, е необходима отговорна грижа – редовни ваксинации, обезпаразитяване, профилактични прегледи, добра хигиена и информираност. Много важна е и редовната консултация с ветеринарен лекар, както и стриктното спазване на назначените терапии, включително когато се налага лечение с антибиотици. Когато се грижим за здравето на нашите животни, ние се грижим и за собственото си здраве и за здравето на обществото.
