Относно: предвиденото преструктуриране на Регионалните здравни инспекции и въздействието върху регионалния капацитет за обществено здраве и прилагането на подхода „Единно здраве“
Българска асоциация „Единно здраве“ (БАЕЗ) подкрепя необходимостта от модернизация, дигитализация, стандартизиране и оптимизиране на административните процеси в системата на здравеопазването, когато предприеманите промени са основани на обективен функционален анализ, ясни цели и доказуема организационна и икономическа ефективност. Същевременно БАЕЗ споделя основното опасение, изразено в становището на работещите в Регионалните здравни инспекции, че предвиденото закриване на 28-те РЗИ като самостоятелни юридически лица и преминаването към нов организационен модел представлява съществена структурна промяна, чието въздействие върху оперативността, експертния капацитет и непрекъсваемостта на функциите по обществено здраве следва да бъде предварително и обективно оценено.
От гледна точка на БАЕЗ оценката на предложения модел следва да отчита не само неговата административна и организационна ефективност, но и способността му да гарантира своевременна реакция, ясна отговорност и ефективна междусекторна координация на регионално ниво:
1. Регионалният капацитет е съществен елемент от практическото прилагане на подхода „Единно здраве”
Регионалните здравни инспекции представляват съществен компонент от националния капацитет за прилагане на подхода „Единно здраве“, тъй като именно на регионално ниво се осъществява значителна част от практическото взаимодействие между системите на:
хуманното здравеопазване и общественото здраве;
ветеринарномедицинския контрол и здравеопазването на животните;
безопасността на храните;
околната среда;
лечебните заведения и лабораторните структури;
областните и общинските администрации;
други компетентни регионални и национални органи.
Подходът „Единно здраве“ по своята същност предполага координация между секторите, своевременен обмен на информация, съвместна оценка на риска и възможност за координирано действие. Съвместният план за действие „Единно здраве“ 2022–2026 на WHO, FAO, WOAH и UNEP разглежда прилагането на подхода на общностно, субнационално, национално, регионално и глобално равнище и поставя акцент върху ефективното управление, комуникацията, сътрудничеството и координацията между секторите.
Следователно наличието на регионални структури само по себе си не е достатъчно. Съществено е дали те ще разполагат с ясни правомощия, необходимия експертен и оперативен ресурс, устойчиви комуникационни механизми и възможност за своевременно вземане и изпълнение на решения.
2. Практическите рискове са по своя характер междусекторни
Необходимостта от бърза комуникация и взаимодействие между РЗИ, ОДБХ/БАБХ, РИОСВ, лечебните заведения, лабораториите, областните и общинските власти е особено видима при конкретни здравни рискове.
При зоонозни взривове ефективната реакция предполага своевременен обмен на епидемиологична и епизоотологична информация, лабораторно потвърждение, проследяване на възможния източник, оценка на риска за населението и координирани действия между системите на хуманното и ветеринарното здравеопазване.
При векторно-предавани инфекции е необходимо взаимодействие между здравните власти, ветеринарните структури, компетентните органи по околна среда и местната власт, включително за епидемиологичен и епизоотологичен надзор, проследяване на циркулацията на патогени и вектори, предприемане на контролни мерки и информиране на населението.
При инфекции и инциденти, свързани с храни и вода, времето между установяването на първите случаи и идентифицирането на възможния източник може да бъде критично. Необходима е непосредствена комуникация между структурите на общественото здраве, лабораториите, органите по безопасност на храните, ВиК операторите, местните власти и лечебните заведения.
При антимикробната резистентност (АМР) ефективният отговор не може да бъде ограничен до един сектор. Необходими са координация и обмен на информация между хуманната и ветеринарната медицина, лабораторния надзор, употребата на антимикробни средства, превенцията и контрола на инфекциите, безопасността на храните и околната среда. Европейската рамка за АМР последователно поставя тези действия в контекста на подхода „Единно здраве“.
При здравни рискове, свързани с околната среда, включително химични експозиции, замърсяване на води и други фактори на жизнената среда, е необходима своевременна връзка между системите за здравен и екологичен мониторинг и органите, разполагащи с компетентност за оценка и управление на риска.
При сериозни трансгранични здравни заплахи регионалните структури са част от националния капацитет за ранно откриване, съобщаване, оценка и реакция. Регламент (ЕС) 2022/2371 включва в понятието „сериозна трансгранична заплаха за здравето“ заплахи с биологичен, химичен, екологичен или неизвестен произход, при които може да бъде необходима координация на равнището на ЕС.
Тези примери показват, че регионалният капацитет не е просто въпрос на административно присъствие. Той представлява функционална мрежа от институционални отношения, експертни контакти, лабораторен капацитет, обмен на информация и оперативни механизми, изграждани и поддържани във времето.
3. Европейската нормативна рамка поставя конкретни изисквания към многосекторния капацитет
Въпросът за регионалната оперативност и междусекторната координация има пряко отношение към европейската нормативна рамка за превенция, готовност и реакция при здравни заплахи.
Регламент (ЕС) 2022/2371 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. относно сериозните трансгранични заплахи за здравето установява рамката на ЕС за превенция, готовност, епидемиологичен надзор, мониторинг, ранно предупреждение и координирана реакция при сериозни трансгранични заплахи за здравето.
Особено значение в контекста на настоящото становище има Делегиран регламент (ЕС) 2024/1232 на Комисията от 5 март 2024 г., който допълва Регламент (ЕС) 2022/2371 по отношение на оценката на степента на изпълнение на националните планове за превенция, готовност и реакция.
Сред критериите за оценяване, определени с Делегиран регламент (ЕС) 2024/1232, изрично присъстват:
координиран надзор на определени приоритетни зоонозни заболявания между секторите на здравеопазването на животните, общественото здраве и околната среда;
наличие на национален план за действие срещу АМР, включващ многосекторен механизъм за управление или координация в рамките на подхода „Единно здраве“;
функциониращи системи за бързо откриване, потвърждаване и съобщаване на нови или приоритетни мултирезистентни микроорганизми;
национален надзор на АМР и капацитет за превенция и контрол на инфекциите, свързани с медицинското обслужване.
Препоръката на Съвета от 2023 г. за засилване на действията на ЕС за борба с антимикробната резистентност в рамките на подхода „Единно здраве“ (2023/C 220/01) допълнително утвърждава необходимостта националните действия срещу АМР да бъдат основани на подхода „Единно здраве“ и на ефективно взаимодействие между съответните сектори.
Посочените европейски актове не предписват конкретната административно-организационна форма, чрез която държавата следва да изпълнява тези функции. Те обаче поставят ясни изисквания към резултата – наличие на ефективен многосекторен капацитет, координиран надзор, работещи комуникационни и управленски механизми и способност за своевременна превенция, откриване и реакция. Именно въздействието на предлаганата реформа върху тези способности следва да бъде предварително оценено и аргументирано.
4. Необходима е предварителна оценка на въздействието върху „Единно здраве”
Поради изложеното Българска асоциация „Единно здраве“ предлага преди окончателното приемане и прилагане на новия организационен модел да бъде извършена предварителна оценка на въздействието върху националния и регионалния капацитет за прилагане на подхода „Единно здраве“.
Подобен подход съответства и на международната рамка за прилагане на „Единно здраве“, която поставя сред основните стъпки анализ на съществуващото състояние, картографиране на заинтересованите страни, изграждане или укрепване на многосекторни координационни механизми и периодична оценка на тяхното функциониране.
Оценката на въздействието следва да установи най-малко:
1. Как ще се промени веригата за вземане на решения при възникване на регионален здравен риск и как новият модел ще гарантира необходимата бързина на реакция.
2. Как ще функционира оперативната координация между РЗИ, ОДБХ/БАБХ, РИОСВ, лечебните заведения, лабораториите, областните администрации и общините.
3. Как ще бъдат разпределени правомощията, ресурсите и отговорностите между централното и регионалното равнище и как ще бъде осигурена ясна институционална отговорност за решенията и резултатите.
4. Как ще бъде запазен и развит регионалният експертен капацитет, включително институционалната памет, професионалните контакти и познаването на специфичните местни здравни и екологични рискове.
5. Как ще бъдат гарантирани обменът на информация, съвместната оценка на риска и координираните действия между отделните сектори на „Единно здраве“.
6. Как предложената структура ще се отрази върху готовността и реакцията при зоонозни взривове, векторно-предавани инфекции, хранителни и водни инциденти, АМР, екологични експозиции и сериозни трансгранични здравни заплахи.
7. Как реформата ще повлияе върху изпълнението на националните и европейските ангажименти на България в областта на здравната сигурност, епидемиологичния надзор, АМР и „Единно здраве“.
Оценката следва да бъде основана на измерими критерии и да позволява обективно сравнение между предложения модел и възможни алтернативни организационни решения, включително възможности за оптимизация в рамките на съществуващата регионална структура.
5. Необходимост от разграничаване на административната оптимизация от оперативното управление
БАЕЗ счита, че при разработването на новия организационен модел следва ясно да бъдат разграничени административните процеси, които могат да бъдат стандартизирани, дигитализирани или организирани по по-ефективен начин, от специализираните функции, при които непосредствената регионална експертиза, бързината на реакция и координацията между компетентните институции са определящи за ефективността.
Подходът към всяка функция следва да бъде основан на предварителен функционален анализ и оценка на риска, а не единствено на организационната ѝ принадлежност.
Необходимо е да бъде установено на кое управленско равнище съответната функция може да бъде изпълнявана най-ефективно, при ясни правомощия, достатъчен ресурс, измерима отговорност и гарантирана непрекъсваемост на дейността.
По този начин административната оптимизация би могла да постигне целите си, без да бъде нарушена способността на системата за своевременен и координиран отговор при възникване на здравни рискове.
6. Участие на независими и междусекторни експерти
С оглед на мащаба и потенциалните дългосрочни последици от предвиденото преструктуриране БАЕЗ предлага в процеса на оценяване и разработване на окончателния модел да бъдат включени независими експерти и представители на различните сектори, имащи отношение към общественото здраве и „Единно здраве“, включително в областта на:
общественото здраве и епидемиологията;
инфекциозните заболявания и превенцията и контрола на инфекциите;
ветеринарната медицина и здравеопазването на животните;
безопасността на храните;
антимикробната резистентност;
околната среда и екологичните здравни рискове;
здравната сигурност и управлението на здравни кризи;
публичната администрация и организационния дизайн;
подхода „Единно здраве“.
Участието на подобен междусекторен експертен капацитет би позволило административните и финансовите цели на реформата да бъдат съпоставени с нейното въздействие върху реалната способност на държавата да предотвратява, открива, оценява и управлява здравни рискове.
Българска асоциация „Единно здраве“ заявява готовност да предостави експертен принос в този процес и да участва в обсъждането на възможни модели за запазване и развитие на ефективната междусекторна координация и регионалния капацитет за обществено здраве.
Заключение
Българска асоциация „Единно здраве“ подкрепя необходимостта от модернизация, дигитализация и оптимизация на системата на общественото здраве.
Същевременно считаме, че намаляването на административната тежест не следва да бъде постигнато за сметка на регионалната оперативност, експертния капацитет, институционалната отговорност и способността за бързо междусекторно взаимодействие.
От гледна точка на „Единно здраве“ ключовият въпрос не е единствено дали Регионалните здравни инспекции ще запазят или ще променят юридическия си статут, а дали след реформата България ще разполага с поне същия, а в перспектива – с по-силен регионален капацитет за превенция, надзор, ранно откриване, оценка и координирана реакция при здравни заплахи.
Поради това БАЕЗ подкрепя основното искане, изразено в становището на работещите в РЗИ, за извършване на обективен функционален, организационен и финансов анализ преди предприемането на трудно обратими структурни промени. Към този анализ предлагаме изрично да бъде добавена предварителна оценка на въздействието върху „Единно здраве“ и националния и регионалния капацитет за здравна сигурност, проведена с участието на независими и междусекторни експерти.
Ефективната реформа следва да намалява административната тежест, без да увеличава дистанцията между възникналия здравен риск и решението за неговото овладяване.
