Тази седмица минава под мотото на ползите от кърменето. Какви са те, има ли място кърменето в подхода One health и по какъв начин, в рубриката ни Форум “Единно здраве”
днес разказва акушерка Райна Бояджиева. Тя е част от Експертния панел и УС на БАЕЗ, както и зам. председател на БАПЗГ.
- Г-жо Бояджиева, как се вписва кърменето в концепцията One Health?
- One Health ни учи, че здравето на хората, околната среда и обществото са свързани. Кърменето е естествен, устойчив и екологичен начин на хранене. То намалява необходимостта от промишлено производство, отпадъци и транспорт, като едновременно подобрява здравните резултати за майката и детето.
- Как подобрява здравето на новороденото?
- Кърменето е първата естествена имунизация, която майката дава на своето дете. Кърмата не е просто храна – тя съдържа антитела, имунни клетки, ензими и други биологично активни вещества, които подпомагат съзряването на имунната система и предпазват новороденото от инфекции, помага и за развитието на когнитивните способности на детето. Доказано е, че кърмените бебета боледуват по-рядко от инфекции на дихателните пътища, стомашно-чревни инфекции и отити.
Особено актуална е темата за респираторно-синцитиалния вирус (RSV) – една от най-честите причини за бронхиолит и хоспитализация при кърмачета. Когато майката има изградени антитела срещу RSV след преболедуване или ваксинация по време на бременността част от тази защита се предава на бебето по време на бременността, а кърменето осигурява допълнителна защита на лигавиците на дихателните пътища чрез антителата в кърмата.
Затова в Световната седмица на кърменето е важно да напомним, че всяко кърмено бебе получава не само най-подходящата храна, но и безценна подкрепа за своята имунна система още от първия ден на живота. - Защо казваме, че кърменето е полезно и за здравето на майката?
- Кърменето е една от малкото превантивни мерки, която носи доказани ползи едновременно за детето и за майката. Преди дни участвах в експертна работна среща за прилагането на 5-ото издание на Европейския кодекс срещу рака, който съдържа 14 научно обосновани препоръки за намаляване риска от онкологични заболявания и кърменето е една от тях. Данните на Международната агенция за изследване на рака (IARC) показват, че защитният ефект нараства с продължителността на кърменето. Приблизително всеки 12 месеца обща продължителност на кърменето намалява риска от рак на гърдата с около 4,3%, а защитният ефект се натрупва с всяко следващо кърмене.
Това се обяснява с няколко механизма:
● По-малко хормонално натоварване. По време на кърменето овулацията често е потисната, което намалява броя на менструалните цикли през живота и съответно излагането на естрогени – един от факторите, свързани с развитието на рак на гърдата.
● Обновяване на млечната жлеза. По време на лактацията клетките на млечната жлеза се диференцират, а след приключване на кърменето настъпва естествено обновяване на тъканта. При този процес се елиминират клетки с натрупани ДНК увреждания, което вероятно намалява възможността те да се превърнат в ракови.
● По-зряло развитие на млечната жлеза. Бременността и кърменето водят до окончателно съзряване на епителните клетки, което ги прави по-малко чувствителни към канцерогенни въздействия.
Затова, когато говорим за кърменето, не трябва да го разглеждаме само като начин на хранене. То е естествен механизъм за защита – едновременно изгражда имунитета на детето и допринася за дългосрочното здраве на майката. Именно това е причината да бъде включено в Европейския кодекс срещу рака като научно доказана превантивна мярка. - Ако доказателствата за ползите от кърменето са толкова убедителни, защо все още не постигаме по-високи нива на кърмене?
- Проблемът не е в липсата на научни доказателства, а в липсата на системен подход. Майките често получават противоречива информация от различни източници като например социални мрежи, интернет, близки, а понякога дори и от различни здравни специалисти. Това създава несигурност и подкопава доверието.
Все още липсват национално координирани и последователни политики за здравна грамотност. Кампаниите са разпокъсани, подготовката на бременните не е достатъчно унифицирана, а обучението на здравните специалисти по теми като кърмене, комуникация с родители и противодействие на дезинформацията трябва да бъде надградено.
Затова е необходимо да изградим Национална програма за здравна грамотност и превенция, която да обединява усилията на институциите, професионалните организации и пациентските общности. Такава програма трябва да включва: - практически модули по здравна грамотност в образованието;
- подготовка и сертифициране на консултанти по кърмене;
- актуализиране на обучението на студентите по акушерство и медицински сестри с повече практически умения за подкрепа на кърменето;
- национален календар на профилактиката и превенцията през различните етапи от живота;
- научно валидирани дигитални и печатни информационни ресурси;
- адаптирана комуникация за уязвими групи;
- механизъм за бързо противодействие на дезинформацията;
национални представителни проучвания и мониторинг на резултатите; - устойчиви партньорства между Министерството на здравеопазването, образователните институции, общините, медиите, пациентските и професионалните организации.
- В този контекст какво бихте казали на бъдещите родители?
- Кърменето е отличен пример, че превенцията не започва с лечението, а със знанието. Когато една майка получава навременна, достоверна и професионална подкрепа, тя може да вземе информирано решение – в полза на своето дете и на собственото си здраве.
Кърменето невинаги е лесно в началото, но с правилната подкрепа повечето трудности могат да бъдат преодолени. Важно е жената да не остава сама, а да получи помощ от акушерка, консултант по кърмене и медицинския екип. Всяка капка кърма е ценна и всяко усилие си заслужава.
