Антибиотичната резистентност или за това как чудодейните лекарства унищожават чудото, днес в рубриката ни Форум „Единно здраве“ ще ни разкаже проф. Емма Кьолеян. Тя е един от водещите микробилози в страната ни, автор и съавтор е на повече от 395 научни работи, които имат над 800 цитирания в научната литература, носител е на няколко награди и е част от „Експертния панел“ на БА „Единно здраве“. Работи като началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УБ „Лозенец“, а сред настоящите й приоритети са рационалната антибиотична политика, антибиотичната резистентност, контролът и превенцията на инфекциите, свързани с медицинско обслужване.
- Какво е значението на антибиотиците за медицината?
Антибиотиците са сред най-ценните достижения в медицината – благодарение на специфичните им действия спрямо бактерии са овладени смъртоносни в миналото инфекции и епидемии, и успешно продължават да се лекуват тежки и средно-тежки инфекции на органи и системи. - Какво представлява явлението антибиотична резистентност?
Антибиотичната резистентност, обаче, появила се като заплаха още от зората на използването на антибиотиците, днес се разпространява все по стремглаво, отменяйки възможността за възстановяване на здравето и понякога и живота. Множеството гени за антибиотичната резистентност, разположени на мобилни генетични структури в различни комбинации, се рапространяват бързо и лесно чрез конюгация, полов процес при бактериите, и антибиотичната резистентност нараства като „търкаляща се снежна топка“. - Защо и как се развива резистентността?
В хуманната и ветеринарната медицина неправилното – свръх- и излишно- използване на антибиотиците упражнява мощен селективен натиск – допринася за развитие на устойчиви мутации. Чувствителните микробни популации загиват, а устойчивите се селекционират и стават все по-резистентни. Този процес е особено демонстративен в болниците, и най-вече в интензивните отделения. Там се лекуват пациенти със сериозни инфекции, в тежко увредено състояние, с множество съпътстващи заболявания и намален имунитет, които се нуждаят от живото-спасяващи антибиотици. Интензивните отделения са червените точки, където се развиват щамове с нови механизми на резистентност, критични за терапията, вкл. щамове Грам-отрицателни бактерии, произвеждащи ензими широкоспектърни бета-лактамази и карбапенемази, устойчиви на почти всички антибиотици. Инфекциите, свързани с медицинското обслужване, допълнително благоприятстват епидемичното разпространение. Оттам резистентните бактерии се разпространяват в други болнични отделения, други болници и обществото. - Къде е най-голямата употреба на антибиотици?
Не повече от 20 % от антибиотичната консумация е в хуманния сектор, а останалите 80 % се използват в животновъдството. Прилагането на антибиотиците като стимуланти на растежа и профилактично при отглеждане на животните при нехигиенични условия е отдавна забранена практика, но основно в Европа. При липсата на индивидуално, а на стадно третиране във фермите и в рибовъдните стопанства, голямо количество отпадни антибиотици попадат в околната среда, наред с контаминиращи резистентни бактерии и гени, с произход от животинските изпражнения и оборски тор.
Околната среда се контаминира от болничните и битовите отпадни води, от промишлени отпадъци, вкл. от фармацевтични предприятия. Във външната среда – вода и почва, антибиотична резистентност се мултиплицира по същите механизми, подпомогнато и от колонизация и образуване на устойчиви биофилми. - А кои са пътищата за заразяване на хората с резистентни щамове?
Заразяването на хората с резистентни щамове от животински произход става чрез директен контакт (най-изложени са работещите във фермите, в кланниците, в месопреработвателната промишленост, в магазините за месо, птици и риби, както и готвачите и домакините, приготвящи храната; или от домашните любимци) и чрез хранителната верига (при консумиране на недобре термично обработено месо, непастьоризирано и несварено мляко и приготвените от него млечни произведения; яйца; риба, скариди и други морски дарове; или контаминирана питейна вода, безалкохолни напитки). Аналогично, възможно е заразяването на животни с резистентни щамове от човешки произход. - Какво е мястото на подхода „Единно здраве“ в борбата с антибиотичната резистентност?
Именно поради взаимната свързаност хора-животни-околна среда, проблемът Антибиотична резистентност се разглежда стратегически от Световната здравна организация, Световната организация за здравето при животните, Организацията за прехрана и земеделие към ООН и Програмата на ООН за околната среда, като проблем „Единно здраве“. Тази стратегическа линия е базисна и в приетата през януари у нас „Национална програма за действие срещу антимикробната резистентност 2026 – 2029“ на Министерството на здравеопазването.
