С проект за промени в Закона за медицинските изделия преди броени дни МЗ предложи повторната употреба на медицински изделия за еднократна употреба да се прекрати в България. Защо това е важно, какви са рисковете, свързани с тази практика, ще ви представим днес с помощта на проф. Цонко Паунов. Той е част от “Експертния панел” на БАЕЗ и на Катедрата “Хигиена и епидемиология” в МУ-Варна.
Къде се използват
В световен мащаб повторната употреба на медицински изделия за еднократна употреба (МИЕУ) нараства:
Използват се устройства за компресия 15.8% от болниците;
Въртящи се и пробиващи остриета, свредла 7.3%;
Форцепси за биопсия, примки 6.2%;
Ендоскопски/лапароскопски ножици, щипки, дисектори или клампи 6.1%;
Електрофизиологични диагностични катетри 3.9%;
Прилагат ли се в България
У нас МИЕУ се използват повторно. Сред тях са дихателни тръби, интубационни тръби, троакари, пункционни игли, захапки и мундщуци, хирургични платна.
Защо се използват
Онлайн проучване на Stryker WEB показва, че лечебните заведения имат икономическа полза от повторната употреба ма МИЕУ. Те спестяват:
Над 50% от закупуването на нови МИЕУ;
Между 70%-80% от разходите за обезвреждане на медицински отпадъци.
Какви рискове крие това
МИЕУ са проектирани и валидирани за еднократна употреба, което е свързано с определени особености:
Техните материали са за еднократна употреба;
Биосъвместимостта им е за определена среда;
Валидацията и тестването им са ограничени;
Изпълнителят носи отговорност за всякакви последствия.
Рискове на репроцесинга
Репроцесингът (обработката за повторна употреба) трябва да е контролирана дейност и да се провежда от специалисти, затова в повечето страни той е регламентирана дейност (производство).
Въпреки това репроцесингът не може да направи тези пособия толкова безопасни и ефективни, колкото са били като нови. Изследвания на WHO, CDC, FDA показват, чe репроцесингът е възможен, но «е труден» и «потенциално опасен».
Повторната употреба на медицински изделия за еднократна крие риск от възникване на инфекции, свързани с медицинското обслужване (ИСМО) и на вътреболнични взривове.
Разходите за пациенти с ИСМО
Разходите за лечение на пациенти с ИСМО за едно тримесечие в болница от 2013 г. са показателни:
38998 лв.(3900) – OAИЛК 10 случая
55316 лв.(6914) – КАИЛ 8 случая
25792 лв.(2866) – ОИЛНБ 9 случая
23401 лв.(3343) – ДОИЛН 7 случая
143508 лв.(4220) – средно
Годишните разходи за регистрирани и нерегистрирани ИСМО в голямо лечебно заведение са приблизително около 1.4 млн. евро.
Други последици
Освен преките икономически загуби, повторната употреба на МИЕУ крие рискове и от съдебни дела заради усложнения на пациенти:
2002 г. – Вирусен Хепатит C – чужденци;
2004г. – Вирусен Хепатит C – служител завежда дело;
2015г. – Ентеробактер клоаце – сигнал в министерството;
2017г. – П.аеругиноза – жалаба – дело.
Рационалното решение
Повторната употреба на МИЕУ следва да се съобрази с ефективността, безопасността и качеството на пособията, с разходите, ползите и риска от тази дейност и най-вече с ползите за общественото здраве.
Проучванията показват, че тя е не винаги рационална. Въвеждането на стандарт или забраната на тази практика от МЗ би довела до ползи за пациентите, лечебните заведения и персонала в тях.
