Днес в рубриката Форум „Единно здраве“ гост е доц. Валери Велев. Той е преподавател в Катедрата по епидемиология в МУ- София, председател на Съвета на директорите в СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“ и един от ключовите експерти на БА „Единно здраве“. С него разговаряме за Vibrio бактериите, които Европейският център за контрол на заразните заболявания (ECDC) отново постави на дневе ред.
Доц. Велев, ECDC мониторира все по-внимателно разпространението на Vibrio бактериите, включително и в морската вода, какво налага това? Подценяваме или надценяваме опасността от тези микроорганизми?
Това съвсем не е новост. ECDC обръща сериозно внимание на разпространението на този микроорганизъм от над 10 години. От около 2014 г. Центърът започва системно да наблюдава условията за тяхното развитие в Балтийско море чрез специален модел, който комбинира данни за температурата и солеността на морската вода. Това са два изключително важни фактора за развитие на Vibrio. Те са естествени морски обитатели и се размножават най-интензивно, когато морската вода се затопли и солеността е по-ниска, особено в крайбрежни води и където се смесват сладка и морска вода. Днес чрез същия модел се наблюдават и други морета и крайбрежия в Европа, вкл. Черно море.
Колко голяма е крачката между Vibrio бактериите и Vibrio cholerae?
Крачката е огромна. Сред хората често се създава впечатление, че щом се говори за Vibrio, автоматично става дума за холера. Всъщност това не е така.
Vibrio е род бактерии, който включва над 100 вида, докато Vibrio cholerae е само един от тези видове. А на всичкото отгоре и не всеки щам на Vibrio cholerae причинява болестта холера. Повечето Vibrio, които се наблюдават в европейските морета, нямат отношение към епидемичната холера, а могат да причинят предимно инфекции на рани или банални стомашно-чревни инфекции при определени обстоятелства.
Когато ECDC предупреждава за повишен риск от Vibrio инфекции през летните месеци, не предупреждава за риск от холера, а за увеличена вероятност от инфекции, свързани с естествено срещащите се в морската вода Vibrio видове, особено опасни при хора с открити рани, хронични чернодробни заболявания или имуносупресия. Основният причинител се нарича Vibrio vulnificus и ако инфектира наранена кожа на човек с компрометиран имунитет, нанася тежки поражения на тъканите.
Черно море е сред рисковите зони за развитие на Vibrio бактериите, зачестяват ли инфекциите, причинени от тях в страната и колко сериозни могат да са те? Имаме ли случаи на “внос” от други страни?
Определено Черно море вече се счита за зона, в която при подходящи условия могат да се развиват Vibrio бактерии. Дължи се на постепенното затопляне на водата. Това обаче не означава, че всяко лято ще има много заболели. В България тези инфекции все още са редки, но през последните години се описват отделни случаи, включително тежки инфекции с Vibrio vulnificus, което всъщност всява известна паника, ако се преувеличи с термините „бактерии човекоядци“ и прочие. Отново подчертавам, повечето хора, които влизат в морето, няма да се разболеят. Най-застрашени са хората с открити рани, хронични чернодробни заболявания, диабет, имуносупресия или други тежки придружаващи заболявания. При тях инфекцията може да протече много тежко. С некрози на меките тъкани и сепсис.
По отношение на вносните случаи – човек може да се зарази по време на почивка в друга държава и след завръщането си да бъде диагностициран в България. Такива случаи са възможни навсякъде, където има топли крайбрежни води, но са редки. Обикновено се развиват бързо, преди завръщането на заразения.
В каква степен АМР е проблем при тези бактерии?
Към момента антимикробната резистентност при Vibrio бактериите не е сред най-големите заплахи. Въпреки това, такива наблюдения се извършват периодично, тъй като и при тях се забелязва известна антимикробна устойчивост. При повечето Vibrio инфекции все още разполагаме с ефективни антибиотици, стига лечението да започне навреме. Тук има един друг проблем в сферата на концепцията „Едно здраве“ – глобалното затопляне. Именно то играе голяма роля за все по-сериозното разпространение на бактерия в нови морски басеини, особено с по-ниска соленост на водата.
Кое е най-важното в случаите на правилна диагностика и лечение на инфекции от Vibrio бактерии? В този смисъл – какво не трябва да забравят колегите Ви?
Най-важното е лекарят изобщо да помисли за Vibrio инфекция. Диагнозата започва не в лабораторията, а с добре снетата анамнеза. Ако пациент с бързо развиваща се инфекция на меките тъкани, гастроентерит или сепсис е бил наскоро в контакт с морска вода или е консумирал морски дарове, се мисли за Vibrio. Времето е решаващ фактор. При тежките инфекции причинени от Vibrio vulnificus, състоянието може да се влоши в рамките на часове. Затова емпирично антибиотично лечение се започва веднага след като се вземе материал за микробиологично изследване.
Бих напомнил на колегите две неща. Първо – през летните месеци винаги да питат за контакт с морска вода или морски дарове. Второ – при пациенти с хронични чернодробни заболявания, диабет, имуносупресия или други тежки придружаващи заболявания прагът на съмнение трябва да бъде по-нисък. Именно при тях Vibrio инфекциите могат да протекат най-тежко.
Доколко забравени болести като холерата, могат да се завърнат, с оглед на климатичните промени?
Климатичните промени сами по себе си не могат да върнат холерата. За да възникне епидемия, е необходимо да се срещнат няколко условия едновременно – наличие на токсигенен щам на Vibrio cholerae, замърсени питейни води, лоша канализация и недостатъчен санитарен контрол. Именно тези фактори стоят в основата на големите холерни епидемии. Европейските държави разполагат с надеждни системи за контрол на питейната вода, канализация и обществено здраве, което значително намалява риска от местно разпространение. И все пак, не бива да бъдем самодоволни. Холерата не е изчезнала. И днес продължават да възникват големи епидемии в региони с военни конфликти, природни бедствия или тежки нарушения на водоснабдяването и санитарните условия. Международните пътувания също означават, че внесени случаи могат да бъдат диагностицирани и в Европа, включително в България. Важно е да се знае, че факторът тук не е просто по-топло море, а нарушени санитарно-битови условия.
