Както обещахме, днес в рубриката ни Форум „Единни здраве“ ще ви разкажем за ехинококозата. Какво е разпространението на заболяването у нас, какви са причините и начините за ограничаването му, попитахме доц. Калина Стоянова Павлова. Тя е част от Експертния панел на БА “Единно здраве” и преподавател в Катедрата по “Инфекциозни болести, паразитология и дерматовенерология” в МУ-Варна. Публикувала е три монографии и над 50 статии в международни и национални научни списания. От 2022 г. и досега участва в Националния експертен съвет по медицинска паразитология към МЗ.
- Доц. Стоянова, увеличава ли се разпространението на ехинококоза в света?
- Ехинококозата представлява сериозна заплаха за общественото здраве в световен мащаб, като Световната здравна организация я класифицира като едно от 20-те „пренебрегвани тропически заболявания“. В определени региони като Централна Азия и Източна Европа, заболяването представлява сериозен заровен проблем. Глобалното бреме се изчислява на над 1 милион болни по всяко време, а въздействието му оказва огромни икономически загуби както в хуманната медицина, така и в животновъдството.
- А в България? Каква е честотата за страната ни?
- България, за съжаление, е страната отчитаща най-висока заболяемост от кистна ехинококоза в Европейския съюз и се определя като „епицентърът“ на заболяването на континента. За периода 2011–2020 г. средната заболяемост е била 3,7 на 100 000 души, което надхвърля над 30 пъти средните стойности за ЕС. Важно е да отбележим, че в момента се наблюдава положителна тенденция към намаляване на честотата на инвазията като в периода 2020- 2023 г. случаите намаляват под 100, а заболяемостта спада до 1,3 на 100 000 население, което е най-ниското ниво за последните 40 години. Въпреки спада, в страната съществуват хиперендемични зони в Югоизточна и Североизточна България, включващи областите Сливен, Кърджали, Шумен, Търговище, Силистра и Добрич, където заболяемостта многократно надхвърля средната за страната.
- Колко вида причинители има на това заболяване?
- В таксономично отношение са описани девет вида от рода Echinococcus, като само четири от тях имат значение за човешката патология. Най-важните причинители са два – Echinococcus granulosus, причиняващ кистната ехинококоза и единствен разпространен в България и Echinococcus multilocularis, причиняващ алвеоларната ехинококоза. Последният е широко разпространен в Северна Европа, а през последните десетилетия случаи се регистрират и в централните и източни части на континента. Другите два вида ( E. vogeli и E. oligarthrus) са ограничени по разпространение само в Латинска Америка.
- Кои са характерни за нашата страна?
- В България доминира Echinococcus granulosus, който причинява кистната форма на болестта т.нар. хидатидоза. До момента страната ни се счита за свободна от автохтонна (местна) трансмисия на E. multilocularis. Въпреки това, разширяването на ареала на алвеоларната ехинококоза в съседни балкански държави като Хърватия и Сърбия, където паразитът е доказан в червени лисици и чакали, изисква повишена диагностична и епидемиологична бдителност и в България.
- Какви са най-честите причини за възникването му?
- Заболяването е пряко свързано със синантропните огнища, където цикълът се затваря между кучетата (крайни гостоприемници) и селскостопанските животни, основно овце (междинни гостоприемници). Водещи причини за голямата честота на случаите в България са масовото нерегламентирано домашно клане и хранене на кучетата със сурови опаразитени органи. За разпространението допринасят и слабият контрол върху популацията на безстопанствените кучета и особено важно, нередовното обезпаразитяване на овчарските и дворните кучета. От значение са и ниската здравна култура и пропуски в личната хигиена, улесняващи фекално-оралния път на заразяване.
- Доколко адекватна е диагностиката и оттам лечението му?
- В България диагностичният алгоритъм, включващ образна диагностика и серологични тестове е на добро ниво. Проблем представлява, бавния темп на растеж на кистите поради което, заболяването често се открива случайно или в напреднал стадий. Лечението е комплексно, като в зависимост от големината и органната локализация то може да е хирургично, минимално инвазивно (техниката PAIR), чрез химиотерапия, но за най-добър ефект се препоръчва отстраняване на кистата с последващо медикаментозно лечение. Сериозен проблем остават рецидивите, които варират между 10% и 13,5%, често поради неправилно провеждана или липса на следоперативна химиопрофилактика.
- Какво не трябва да подценяват медицинските специалисти?
- Най-важният епидемиологичен маркер, който не бива да се пренебрегва, е детската ехинококоза. Около 20-21% от всички заболели в България са деца и юноши до 19 години. Тъй като заболяването е хронично, всеки случай при дете е директно доказателство за активна и текуща трансмисия в околната среда. Специалистите трябва да следят за „скритата“ заболяемост, тъй като регистрираните случаи са само видимата част на проблема.
- Какво трябва да правят хората, за да избегнат заразяването?
- Превенцията изисква стриктно спазване на хигиенни норми:
▪️ Щателно измиване на ръцете след контакт с кучета или работа в градината.
▪️ Категорична забрана за хранене на кучета със сурови вътрешности.
▪️ Редовно обезпаразитяване на домашните кучета на всеки 3 месеца.
▪️ Измиване на всички плодове и зеленчуци, които могат да бъдат контаминирани с яйца на паразита от почвата. - Какви мерки е добре да се предприемат на национално ниво?
- Ефективният контрол е възможен само чрез концепцията „Единно здраве“ (One Health), която обединява усилията на хуманните и ветеринарните лекари. Ключовите мерки включват:
▪️ Строг ветеринарен контрол върху кланиците и прекъсване на достъпа на кучета до конфискати.
▪️ Национална стратегия за овладяване на популацията от скитащи кучета.
▪️ Ехографски скрининг сред рискови групи в ендемичните райони за ранно откриване на асимптомни кисти.
▪️ Мащабни информационни кампании чрез медиите за повишаване на знанието за болестта.
